Пекинските дневници

Пекинските дневници

Blog Article

Птицата отговоря, че щяла да вдигне лапи към небето и да благодари на бога за хубавия улов. Лисицата решава това да направи и докато реди благодарствената молитва, гъската се измъква и излита надалеч.

Важно е човек да вярва в мечтите си въпреки трудния живот, който живее. Те са тези, които носят надеждата за по-добър свят.

Всяка майка треперела при мисълта, че нейното чедо би се помамило от славата на велик подвиг. Момците мислели и въздишали.

Гъстите му надвесени вежди, ловджийският поглед на кафените му очи и дългите му от сребърна коприна мустаци, чиито краища лежеха чак на раменете му, придаваха една чудна привлекателност и почтеност на цялата му юнашка снага.

Скришом един от друг всеки от тях обиколил тия самодивски върхове и се връщал замислен.

Облик Създаване на сметка Влизане Лични инструменти Създаване на сметка

В дълбокото подножие на тия върхове имало село, планинско село от колиби, пръснати като изгубени една от друга из горите. Жителите му, същи горски деца, живеели волно, като тия планински орли, които не знаят страх и предели.

На дълбоко прозира майсторски предадения урок на Елин Пелин към нас като хора. Редно е да постъпваме с уважение към природата. Авторът поставя и въпроса дали грубата намеса е оправдана.

Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:

И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение, и победоносно взимаше връх и се носеше стремително и гордо.

И до днес никой не знае, дали те са стигнали върха на непостижимите скали. Но всички приказват и се чудят на тая любов и на тая смелост.

Но реших вече да се възползвам от ситуацията и продължавам:

Спусна се Никола изумен, отчаян, разбута навалицата и падна разбит до студеното ??????? й мъртво тяло.

Коя младост не би желала да види най-хубавото нещо от най-високото място? Но кой би предприел тоя път, пълен с опасности и неизвестност?